/ Автор: tony04 /
Разпилявах се толкова дълго и толкова много,
че почти не оставих за себе си нищо на тръгване.
Подир първата крачка изля се небето виновно,
но сълзите му всички пътеки измиха набързо.
И понеже светът е достатъчно луд и остатъчно истински,
не посмя да ме спре ничий поглед изострено злобен.
Продължих да си вярвам и някак се сбъдваха приказки,
във които и други поискаха главните роли да пробват.
Днес съм си режисьор и на сцената имам си място,
запазено само за тези, които безумно обичам.
Животът – театър не съм разигравал напразно,
щом винаги има с кого след дъжда да затичам.
/Източник: http://hulite.net/