“ Утре може би ще е късно…“

/автор: FRACLA Мария Петрова-Йорданова /

/ В памет на Денка… /

Бързаме… Винаги и за всичко – когато се разхождаме, когато се храним, когато обичаме, понякога и когато се разделяме, когато растем; започваме да бързаме от деца и продължаваме до… Звучи жестоко, но някои бързат и да… умрат: уж живеят, а животът им е път към небитието…

И докато бързаме, забравяме да… общуваме!..
Мълчим, когато най-много ни се иска да крещим; мълчим, когато обичаме; мълчим, когато мразим; често мълчим, когато не би трябвало… И говорим, когато би трябвало да мълчим…

Колко пъти имаме да казваме нещо на някого, но си замълчаваме. Казваме си: „Утре… утре специално ще се видим и ще кажа…” или „Толкова е специално, че не е за телефон…” Утре… Сега нямаме време… Бързаме за… никъде. Или търсим точните думи – може би по-емоционални, по-високопарни, с повече патос… А хубавите неща звучат просто… Те си имат думи – не е нужно да ги търсим…

Защо се сещам за това сега? И защо очите ми се пълнят със сълзи… Имах една приятелка.
Преди време си споделяхме всичко, говорихме си, смеехме се и плачехме заедно; по едно и също време половинките ни бяха разбили сърцата… и прегърнати на кухненското диванче си обещавахме, че това повече няма да се случи, няма да го допуснем – „отново да изпепелят храма ни”…
После тя замина. Да работи в чужбина (като много други).

Преди повече от година се върна. Видяхме се няколко пъти. Говорихме си общи неща – като добри познати, които се срещат случайно след 2 години… Исках пак да се посмеем, да си поплачем… но се бяхме отдалечили. Исках да й кажа толкова неща – че ми липсваше, че я обичам, че ми е приятелка все още… но си замълчах! Утре – казах си… или другата седмица като се видим…
Толкова ангажименти имам сега… Само я прегърнах и… замълчах, а исках да й кажа толкова неща… хубави неща.
Мислех, че цялото време е пред мен… или поне достатъчно. И пред нея… Но – не!
Пред нея вече беше само… вечността! Ракът, гадният рак… А аз мълчах…

Мила приятелко, липсваш ми! Надявам се да ме чуваш!
Вече няма да мълча… Няма и да бързам!
Дано не съм закъсняла… много

About the author

Вашият коментар