“ Усмихнете се! Най-хубавото предстои! „ 🙂

„Не винаги можеш да бъдеш герой, но винаги можеш да бъдеш Човек!..“

Автор: Роси ( на 15г. ) Приемете живота си като подaрък – никой никога не ви е искал нещо в замяна за него. Трябва само да се “възползвате” от хилядите възможности, които ви се предоставят и да прецените за кои наистина си заслужава да се бориш. Радвайте се на всичко около себе си, не пропилявайте красивите мигове, търсете щастието, независимо какво разбирате под това понятие. Научете се да обичате ! Обичайте и давайте без да очаквате нещо в замяна, защото само така ще получите истинско удовлетворение. Запазете детското в себе си и вместо грим, сутрин слагайте усмивка на лицето си. Вярвайте в доброто у човека и се научете да виждате…

Моето момиче, сега е нощ. Всички невъоръжени воини в моята малка крепост заспаха. Не са будни нито брат ти, нито сестра ти. Дори майка ти вече спи. Едва не събудих заспалите птички, докато стигна до тази полусветла стая. Толкова съм далеч от теб! Но нека ослепея, ако макар и за миг твоят портрет е изчезнал от очите ми. Той е тук – на масата, тук до моето сърце. Но къде си ти? Там, в приказния Париж, танцуваш на величествената сцена на Шан з’Елизе. Знам това, а сякаш в тихата нощ чувам стъпките ти, виждам очите ти да блестят като звезди в зимната тъмнина. Чух, че твоята роля в този празничен…

/ Автор: Кристина Филипова / Почистих килера – Изхвърлих всичко излишно. Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно. Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства. Изведнъж се получи доста пространство. Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни. Тогава започнах да подреждам. Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди. До тях – някой и друг бъдещ план. После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени. В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна – вярно приятелско рамо, а отпред – на място прегледно, сложих думата „мамо”, за да чувствувам, че и аз съм потребна. Последно – проветрих и стана прекрасно! А…

Млад мъж беше в края на силите си и не виждайки изход, падна на коленете си в молитва. “Боже, не мога да продължа – каза той. – Имам да нося прекалено тежък кръст.” Бог отговори: “Сине мой, ако не можеш да понесеш неговата тежест, просто остави кръста си в тази стая. След това отвори онази врата и си избери който и да е друг кръст.” Мъжът беше изпълнен с облекчение и каза: “Благодаря Ти, Боже.” След това направи така, както му беше казано. Като влезе в стаята, той видя много кръстове – някои толкова големи, че върховете им не се виждаха. Тогава забеляза малко кръстче, подпряно на отдалечената стена. “Бих…

Повече никога няма да гледаш по същия начин на чаша с кафе… Една млада жена посети майка си и й разказа за живота и трудностите, които трябва да преодолява всеки ден. За това колко е изморена да се бори продължително. Имала чувството, че в момента, в който един проблем се разреши, идва нов на негово място. Майка й я заведе в кухнята. Напълни три тенджери с вода и ги сложи на котлона да се стоплят. Водата бързо завря. В първата майката сложи моркови, във втората яйца, а в третата смляно кафе. После отново ги върна на котлона да врят, без да каже и дума. След десетина минути загаси огъня, отцеди…

Един богат човек и неговия син събирали редки картини. Имали в колекцията си всичко – от Рафаел до Пикасо. Често се любували и възхищавали на картините. Синът на човека заминал да воюва във Виетнам и загинал геройски в битка докато спасявал друг войник. Месец по-късно, точно преди Коледа, при бащата дошъл млад мъж с пакет в ръце и му казал: – Господине, вие не ме познавате, но аз съм войника, заради когото вашият син даде живота си. Този ден той спаси мнозина и докато ме пренасяше на безопасно място беше улучен и умря незабавно. Знам, че обичате картините. Знам, че не съм велик художник и не ви давам много, но…