-
„Идва момент“
„Идва момент в живота ти, когато осъзнаваш: кой има значение, кой няма вече да има, кой никога не е имал и кой винаги ще има!!! „
-
„Корабните платна…“
„Сърцето е като корабните платна – в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите станат на съшити с дебел конец кръпки, но тогава никаква буря не може да ги скъса отново…“ /Зорба Гъркът/
-
„Щастливци“
– Добър ден – каза малкият принц. – Добър ден – каза стрелочникът. – Какво правиш тук? – попита малкият принц. – Разпределям пътниците по хиляда – отвърна стрелочникът. – Изпращам влаковете, които ги отнасят ту надясно, ту наляво. Бърз влак, целият в светлини, изтрещя като грамотевица и раздруса будката на стрелочника. – Много бързат – каза малкият принц. – Какво търсят? – И самият машинист не знае – отговори стрелочникът. Друг светнал бърз влак прогърмя в обратната посока. – Връщат ли се вече? – попита малкият принц. – Не са същите – каза стрелочникът. – Тук се разминават. – Не им ли е харесало там, където са били! –…
-
Руският филм „Остров“
Режисьор: Павел Лунгин В ролите: Дмитрий Дюжев, Виктор Сухоруков, Юрий Кузнецов, Пьотър Мамонов, Виктория Исакова, Нина Усатова и др. Драмата „Остров” на Павел Лунгин бе призната от Руската киноакадемия за Филм на годината. 6 награди „Ника“ от Руската киноакадемия на Фестивала в Москва за: главна роля на Пьотр Мамонов, поддържаща роля на Виктор Сухоруков, операторска работа на Андрей Жегалов (посмъртно), режисура на Павел Лунгин и звук /2007/ . „Остров“ се превърна в сензация на Руския кинофестивал „Кинотавър“ и на Кинофестивала във Венеция. Със своето духовно послание филмът на Лунгин и Соболев беше препоръчан дори от Руската православна църква. В малък православен манастир на далечен остров в Северна Русия живее странен…
-
„Приказка за балоните“
/ Из писмо, намерено в болнична стая с прикрепен до него балон…/ Ако скоро си тръгна, ти не плачи…Ще е глупаво… Ще ме натъжиш, защото ще виждам всичко…Ако скоро се случи, ти се усмихни! Ще имам нужда да виждам усмивки, не сълзи…Балони, не въздишки… Хвърчила, не тежко мълчание… Ако скоро ти съобщят ( в крайна сметка това е валидно за всички ни, нали? ) не бързай, поспри и си кажи: „Така е трябвало…Бог си има причини…“ Ако скоро разбереш, пусни си музика! Сериозно! Пусни любимите песни, прочети нещо любимо. Стига! Какво толкова?…Аз ще те обичам отвсякъде! И винаги! И не забравяй балоните!…
-
“ Първоюнско „
/ Автор: Яна Цанева / Моето детство ухае на липа и на игра на криеница до късно вечер. Моето детство яде с мръсни ръце и трудно облича полички, защото вечно има рани по коленете. Моето детство мрази спанака и предпочита да хруска бонбони, които после да изчегъртва от зъбите си с език. Моето детство е вярно до гроб на изречените клетви за вечно приятелство и е убедено, че ще целуне момче чак когато стане на 21. Каква гадост! Моето детство винаги има безкрайна събота и неделя, в които да смести „милион и едно желания“ и още едно желирано мече. Моето детство няма компютър и не използва телефон. То подвиква под…
-
„Между другото…“
„Не можеш да откриеш нови океани, ако нямаш куража да изгубиш брега от погледа си.“ „Ако вечно искаш много, НИКОГА няма да имаш достатъчно…“ ..Винаги ще има хора, които ще те нараняват, но не приемай нещата лично, всеки има лоши дни… Ти просто прави най-доброто, на което си способен без значение, какво ще получиш накрая… Не говори зад нечий гръб. Просто недей… „Преди да пожелаеш силно каквото и да било, трябва да узнаеш щастлив ли е онзи, който го притежава…“ Усмихвай се!… Научи се да бъдеш благодарен… Хубавите неща не се случват за един ден. Бъди търпелив… …Нетърпението ще ти коства много. Винаги… …Бъди отговорен… Осъзнай разликите, за да разбереш какво…
-
„Всички имаме такива дни…“
Когато ти е тъжно !… …чувстваш се изтощен… …всичко ти е безразлично… …чувстваш се малък и умираш от страх… …даже и косата не ти стои добре… …сутринта си открил поредната нова бръчка… …
-
„Песен за моето куче“
/ Автор: Светла Георгиева / Тя тича свободна като горски пожар и нейните зъби са страшни. Тя много надменно извръща глава и се усмихва с опашка. Тя чува, когато тревата расте, познава цвета на тъгата… Тя има очи на пленена принцеса и лапа на близък приятел. Походка на скитник и господар – земята е нейно владение! …Но тя е родена да търси свой Бог, а за Бог е намерила мене! Тя вярва, че мога да я защитя от цялата скръб на земята, от злия съсед, от дъжда, от нощта, от вятъра и самотата… А аз се измъквам през задния вход, зад вещи и думи се крия… Какъв Бог съм аз,…
-
„Звезди“
„Погледни към небето – една от звездите съм аз, а всички други са любовта ми към теб!“
