Разказано от Албена на 06 Юли, 2010
в Re: Вдъхновяващи разкази
Ето един разговор на дъщеря ми с едно момченце от нейната група в детската градина.
Те двамата си имаха едно въображаемо място, което наричаха „пещерата“:
Той: Хайде да отидем в пещерата!
Тя: Там е много тъмно…
Той: Ще взема фенера на брат ми.
Тя: Ами ако угасне, ако му свърши батерията?
Той: Ще се хванем за ръка и ще внимаваме.
Тя: Но ще е тъмно, може да стъпя в една дупка и да си счупя крака…
Той: Тогава аз ще те взема на ръце и ще те изнеса от пещерата. После ще отида да повикам някого…
Тя: Там няма никой, и телефон нямаш, а града е много далече…
Той: Ще бързам колкото мога, ще тичам…
Тя: Аз ще те чакам и два часа, и три часа. Аз много дълго ще те чакам…