„Корабните платна…“

„Сърцето е като корабните платна – в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите станат на съшити с дебел конец кръпки, но тогава никаква буря не може да ги скъса отново…“
/Зорба Гъркът/