„Песен за моето куче“

/ Автор: Светла Георгиева /
Тя тича свободна като горски пожар
и нейните зъби са страшни.
Тя много надменно извръща глава
и се усмихва с опашка.
Тя чува, когато тревата расте,
познава цвета на тъгата…
Тя има очи на пленена принцеса
и лапа на близък приятел.

Походка на скитник и господар –
земята е нейно владение!
…Но тя е родена да търси свой Бог,
а за Бог е намерила мене!
Тя вярва, че мога да я защитя
от цялата скръб на земята,
от злия съсед, от дъжда, от нощта,
от вятъра и самотата…
А аз се измъквам през задния вход,
зад вещи и думи се крия…
Какъв Бог съм аз, щом във този живот
не мога до край да съм силен!
Сгреши ли – с виновен, безмълвен въпрос
очаква присъдата свита –
с такова смирение в топлия нос,
с такава надежда в очите!
А мен ме ласкае лесната власт
законите сам да създавам…
Но тайно се питам: какъв Бог съм аз,
щом не зная дори да прощавам!
Тя може да чака с безкрайно търпение
ласката на моя поглед
и стига й даже нищожно парче
от моя хляб и моята обич!
А аз й подхвърлям – забързан, разсеян –
къс безразлична консерва…
Какъв Бог съм аз, щом не умея
да бъда наистина щедър!
Тя си шепне с нощта, тя флиртува с деня,
тя вдишва света без остатък,
леко тича по крехкия край на съня
и разбива с гърди тишината.
А аз се извръщам уплашен встрани,
скован в страхове и тревоги…
Какъв Бог съм аз, щом не мога дори
в сърцето си да съм свободен!
Но ако с безмилостно, грозно лице
съдбата поиска да страдам –
аз знам – с голи зъби и с голо сърце
пред мен тя ще скочи и в ада!
А аз ще отстъпя две крачки назад,
ще избягам далеч, ако мога…
Какъв Бог съм аз, щом притихвам от страх
зад олтара на нейната обич!
И излизам от там – развенчан, победен –
и я гледам виновен и мрачен:
„Всъщност, виж – аз изобщо не съм съвършен,
и се питам какво ли очакваш…”, обаче
тя тича към мен като горски пожар,
тя с очи на принцеса ме гледа:
„В моя живот се избира веднъж –
аз избрах да повярвам във тебе…”
…И тръгвам до нея с походка на Бог.
но в мен препъват се мислите сякаш…
Ах, защо ли не мога да вярвам и аз
тъй просто и щедро във някой?…

/ Светла Георгиева е родена през 1955 г. в София. Тя е поет и художник, автор на три стихосбирки и много самостоятелни изложби у нас и в чужбина /

About the author

Вашият коментар