/ Из писмо, намерено в болнична стая с прикрепен до него балон…/
Ако скоро си тръгна, ти не плачи…Ще е глупаво…
Ще ме натъжиш,
защото ще виждам всичко…Ако скоро се случи,
ти се усмихни!
Ще имам нужда да виждам усмивки,
не сълзи…Балони, не въздишки…
Хвърчила, не тежко мълчание…
Ако скоро ти съобщят ( в крайна сметка това е валидно за всички ни, нали? )
не бързай, поспри и си кажи: „Така е трябвало…Бог си има причини…“
Ако скоро разбереш, пусни си музика! Сериозно!
Пусни любимите песни, прочети нещо любимо.
Стига! Какво толкова?…Аз ще те обичам отвсякъде!
И винаги!
И не забравяй балоните!…