/ Автор: Яна Цанева /
Моето детство ухае на липа и на игра на криеница до късно вечер.
Моето детство яде с мръсни ръце и трудно облича полички, защото вечно има рани по коленете.
Моето детство мрази спанака и предпочита да хруска бонбони, които после да изчегъртва от зъбите си с език.
Моето детство е вярно до гроб на изречените клетви за вечно приятелство и е убедено, че ще целуне момче чак когато стане на 21. Каква гадост!
Моето детство винаги има безкрайна събота и неделя, в които да смести „милион и едно желания“ и още едно желирано мече.
Моето детство няма компютър и не използва телефон. То подвиква под съседските прозорци и подскача, за да достигне звънеца, когато има лошия късмет да съжителства с твърде много свирепи пораснали.
Моето детство е убедено, че докато порасне ще е прочело всички книжки от библиотеката и ще е станало умно почти колкото мама.
Моето детство не носи часовник и често влиза разрошено и последно на урока по балет.
Моето детство не бърза за никъде и за нищо.
То е щастливо в малката си вселена.
В нея невъзможното не съществува.
Защото наоколо няма възрастни,
които да му кажат, че не е така.
Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=110133