– Добър ден – каза малкият принц.
– Добър ден – каза стрелочникът.
– Какво правиш тук? – попита малкият принц.
– Разпределям пътниците по хиляда – отвърна стрелочникът. – Изпращам влаковете, които ги отнасят ту надясно, ту наляво.
Бърз влак, целият в светлини, изтрещя като грамотевица и раздруса будката на стрелочника.
– Много бързат – каза малкият принц. – Какво търсят?
– И самият машинист не знае – отговори стрелочникът.
Друг светнал бърз влак прогърмя в обратната посока.
– Връщат ли се вече? – попита малкият принц.
– Не са същите – каза стрелочникът. – Тук се разминават.
– Не им ли е харесало там, където са били!
– Никога не ни харесва там, където сме – каза стрелочникът.
Изтрещя гръмотевица на трети светнал бърз влак.
– Тези преследват първите ли? – попита малкият принц.
– Нищо не преследват – рече стрелочникът. – Спят вътре или се прозяват. Само децата притискат носове в стъклата.
– Само децата знаят какво търсят – каза малкият принц. – Те губят време за една парцалена кукла и тя става много важна, и ако им я вземат, плачат…
– Щастливци – каза стрелочникът.
/ Из „Малкият принц“, А. Екзюпери/