„Що за човек си е толкова важно, колкото и как постъпваш.“ / Автор: Патриша Фрип, из кн. „Пилешка супа за душата“/ Беше слънчев съботен следобед в град Оклахома. Моят приятел— и горд баща, Боби Люис, водеше двамата си малки синове да играят миниголф. Той се отправи към човека зад билетното гише и попита: — Колко е входът? — Три долара за вас и по три долара за всяко дете, което е над шест години — отвърна младият мъж. — Ако са на шест или по-малко ги пускаме безплатно. На колко години са? — Адвокатът е на три, а лекарят — на седем —каза Боби, — така че ви дължа шест…

Автор:  Jaroldeen Asplund Edwards Вече няколко пъти дъщеря ми Джули ми се обаждаше за едно и също: „Мамо, трябва да дойдеш и да видиш нарцисите преди да е станало прекалено късно.“ Исках да отида, но трябваше да карам два часа по тесни пътища до дома й в планината. „Ще дойда следващия четвъртък“ – обещах аз с лека неохота след третото й обаждане. Следващият четвъртък се оказа студен, дъждовен ден, но тъй като вече бях обещала, се качих в колата и поех по дългия, изтощителен път. Когато най-сетне стигнах до дома на Джули, поздравявайки и прегръщайки внуците си, аз заявих: „Забрави за нарцисите, Джули! Пътят е невидим от облаци и мъгла…

/ автор: caribiana / Здравей. Не сме се виждали отдавна. Единствено звездите пазят твоя смях. Надявам се, че си добре. Не си пораснал. И още имаш роза. И овца. А ние тук броим вместо звезди – монети. Картографираме си плитките души. Фенерите угаснаха. Не светят. А пък Земята … бавно се върти. И залезите идват много рядко. А хората са тъжни същества. Но всеки си е крал /поне за кратко/ във царството на свойта самота. Не пляскаме с ръце от възхищение. Горчилка пием… Може би от срам… Едно голямо земно затъмнение се вижда сигурно от твоята звезда. Сърцата ни са слепи. Много слепи. /Защо тогава имаме очи? Щом няма как…