„Любовта е детство!“

/ Автор: Евтим Евтимов /

Любовта е детство. Аз сега
искам мост за тебе да направя
и онази шарена дъга,
грейнала над южните морави.

Премини по моста, премини –
давам ти земята за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.

Всичките изгряващи звезди
аз на тебе подарявам само-
да светят в твоите гърди
и да пламне чувството голямо.

Погледни звездите, погледни –
давам ти небето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.

Пролетна река отвън шуми
и в очите ми дълбоко свети.
Всички мои пътища вземи,
да намериш първа бреговете.

С ветровете ми дотам стигни –
давам ти морето за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство.

И дано така да продължи –
ту стаена, ту пък поривиста.
Ако има между нас лъжи,
те са детски и остават чисти.

Дай ръката си за всички дни –
давам ти аз песен за наследство.
Няма никой да ме обвини,
че те лъжа. Любовта е детство!

About the author

Вашият коментар