/ Автор: Петко Петков /  Мило мое дете, Гледам те цяла вечер как Сънчо те е пренесъл в приказната страна. Виждам всеки твой трепет, всяка твоя радост, всеки твой страх, който те преследва в сънищата ти. Виждам теб, виждам себе си, виждам любовта. Ти спиш… Спи! Спи, Слънчице! Запомняй всеки миг от този сън, всеки аромат. Дишай дълбоко от въздуха, които се носи там! Запомни цветовете и магичните сгради. Запомни „странно” облечените хора, опитай от храната им. Не се плаши, това е сън. Не изпитвай страх, когато си там. Ако го усетиш събуди се, аз отново ще съм тук до теб! Благодаря ти, Слънчо, че те има! Защо реших да…

„Разбира се, всяко дете иска да има семейство, което да си е само негово. И е готово ден след ден да търси мама и татко. Макар в приюта да има деца, на които раните от родителската любов и до днес не са зараснали, тук те всички са заедно, и болните и здравите. Затова у децата липсва високомерие и гнусливост и страх от каквито и да било телесни повреди. От малки им е преподаден урок по състрадание и са се научили да разбират, че в този свят никой не е сам. Даже най-онеправданият заслужава любов и внимание. Трябва по-често да си напомняме за чуждата болка и по-силно да звъним и по-малките…