„Какво стана с мен? „

/ Автор: Ог Мандино, из кн. “Най-великият търговец на света” /

Какво стана с мен? Кога се стопиха всичките ми блянове в сива посредственост, в която обикновените хора се възхваляват като превъзходни?
Никой никога не може да бъде измамен от друг така, както от самия себе си. Страхливецът си измисля, че е само предпазлив, а скъперникът винаги смята, че се учи на пестеливост. Най-лесно е човек да се самоизмами, защото лесно можем да повярваме в онова, което желаем.
Никой в целия ми живот не ме е мамил толкова, колкото сам съм го правил.
Защо винаги се опитвам да прикрия незначителните си постижения със завеси от слова, обясняващи работата ми, или с извинения за некадърността ми? Най-лошото е, че съм повярвал на оправданията си, така че доброволно продавам дните си за ситни грошове, като се утешавам с мисълта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши.
Стига толкова!
Време е да изследвам отражението си в огледалото и да осъзная, че най-пакостният враг за себе си съм самият аз.
Сега знам, че на света има три категории хора. Първата се учат от собствения си опит — те са мъдри. Втората се учат от опита на другите — те са щастливи. Третата не се учат нито от собствения, нито от чуждия опит — това са глупаците…
Сега знам, че тъгата и неуспехите не са единствено в моя живот.
Дори най-мъдрите и най-преуспяващите на света преживяват съкрушителни епизоди и поражения,
но за разлика от мен са научили, че няма спокойствие без тревога, няма почивка без напрежение,
няма смях без мъка, няма победа без борба и това е цената, която всички плащаме, за да живеем. Имаше време, когато я плащах доброволно и спокойно, но постоянните разочарования и поражения разядоха първо моята увереност, а после и решителността ми, както водните капки след време разрушават дори най-здравия гранит. Сега обръщам гръб на всичко това.
Вече не съм един от живите мъртъвци, вечно стоящ в сянката на другите и скрит зад жалките си извинения и алиби, докато годините се изнизват прахосани.

About the author

Вашият коментар