/ Разказано от Райна Вардева – Дойчинова /
„…Не отлагайте това, което чувствате, че трябва да свършите сега…“
Може и да не ОСЪЗНАВАТЕ, че го чувствате СЕГА!
Преди около 30 години сънувах погребението на моята майчица и събуждайки се, обляла възглавницата в сълзи, й разказах:…, че се прибирам от работа, а нея я погребват!!!
Aз искам НЕЩО да й кажа… ТОЧНО НА НЕЯ!!!
НО ЗНАМ, ЧЕ НЯМА ДА МЕ ЧУЕ И ДА МИ ОТГОВОРИ!!!
И ЗАТОВА ПЛАЧЕХ С ИСТИНСКИ СЪЛЗИ… до събуждането ми… 🙁
ТОЗИ КОШМАР НЕ ЗАБРАВИХ НИКОГА!!! Макар да сме от поколението, което смята, че „Дете се обича САМО ДОКАТО СПИ!“, и мен НИКОГА не са ме прегръщали или целували, нито пък хвалили родителите ми, почти само в караници и сръдни се изразяваха отношенията ни, дойде време, преди два – три месеца, ИЗПИТАХ НЕПРЕОДОЛИМАТА НУЖДА ДА КАЖА НА МОЯТА МАЙКА: „МАЙКО, ОБИЧАМ ТЕ!“…
Тя беше медицински работник, разбираше колко сериозно е положението, но НАДЕЖДАТА СИ ОТИВА ПОСЛЕДНА и аз не можех да си позволя да изрека ЧАК СЕГА: „МАЙКО, ОБИЧАМ ТЕ!“, защото щеше да усети, че почти сме я отписали… 🙁
… ТОВА МЕ ИЗЯЖДАШЕ И БУКВАЛНО ИЗГАРЯШЕ ДНИ НА РЕД!!!
ИЗОБЩО НЕ СЕ ХРАНЕХ, НЕ СПЯХ, ПИЕХ САМО ВОДА И САМО ЗА ТОВА СИ МИСЛЕХ:
КАК ДА Й КАЖА: „МАЙКО, ОБИЧАМ ТЕ!“, без да я обезкуража…
…
ИМАХ НЕВЕРОЯТНИЯТ КЪСМЕТ, ГОСПОД МИ ПОМОГНА!!! Тя беше неадекватна два – три дни (организмът се беше претровил от невъзможността да се прочисти, вечерта предприехме действия с клизма…) и аз си позволих, да си отпусна душичката на следващата сутрин, докато я преобличах, и да си изплача вътрешно, а външно кротко да призная: „Майко, ти си герой! Ти си най-големия герой!
МАЙКО, ОБИЧАМ ТЕ!“…
Тя ми отговори СЪВСЕМ АДЕКВАТНО?!?!?!… Естествено, в духа на нашето възпитание изрази съмнение… 🙂
Докато още се чудех вътрешно, дали случайно отговаря адекватно или не, дойде нейна вярна дружка да ми помогне и се убеди, че е СТАНАЛО ЧУДО – МАИКА МИ БЕШЕ АБСОЛЮТНО АДЕКВАТНА!
ГОЛЯМА РАДОСТ ЗА ВСИЧКИ! Възвърнаха се надеждите ни … до следващия ден … 🙁
Дори и следващата клизма вече нямаше същия ефект… 🙁
…
На 8-ми МАРТ – ДЕН НА ЖЕНАТА И РОЖДЕН ДЕН НА МОЯТА МАЙЧИЦА, ТЯ НИ НАПУСНА… 🙁
НО АЗ СЪМ НЕВЕРОЯТНА КЪСМЕТЛИЙКА, ЧЕ ГОСПОД СЕ СМИЛИ НАД МЕН, ДА МИ ДАДЕ ВЪЗМОЖНОСТТА, ДА СПОДЕЛЯ В МОМЕНТ НА ПЪЛНО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ОБИЧАМ МОЯТА МАЙЧИЦА!!!
(Нещо, което НИКОГА НЕ БЯХ ОСЪЗНАЛА, ДОРИ В КОШМАРНИЯ СИ СЪН ПРЕДИ ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ!!!)
Сега съм по-спокойна и убедена, че ако не ми беше дадена тази възможност, сигурно щях да изгубя разсъдъка си!
Преди десетина години, набързо изгубих единствените си останали близки: баща, баба, дядо, НО БОЛКАТА НЯМА СРАВНЕНИЕ С ТАЗИ ПРИ ЗАГУБАТА НА МАЙЧИЦАТА!!! ТО Е НЕЩО РАЗЛИЧНО!!! КРЪВТА – ВОДА НЕ СТАВА…
КАЖЕТЕ НА МАЙКИТЕ СИ, ЧЕ ГИ ОБИЧАТЕ, ДОРИ ДА НЕ ГО ОСЪЗНАВАТЕ СЕГА, ЗАЩОТО КОГАТО ГО ОСЪЗНАЕТЕ, НЯМА ДА МОЖЕТЕ ДА ГО ПРЕОДОЛЕЕТЕ…
Аз имах късмет!!!