/ Из кн. „Училище за благочестие“ /
Един боголюбив княз изпитвал благоговение към името на преподобни Паисий и решил да прояви щедрост към него. Взел със себе си значително количество сребро и злато и сам тръгнал в пустинята, където се подвизавал преподобният. В това време Паисий бил на път към друг велик подвижник и по пътя срещнал княза, който го попитал къде живее Паисий.
„Защо ти трябва Паисий?” – попитал го от своя страна той.
„Нося му сребро и злато, за да може като Божий угодник да има всичко, което му е необходимо, и на другите монаси да помогне”, отговорил князът.
Тогава преподобни Паисий вдигнал ръце към небето и благодарил на Бога, че сред цялата суетност в света все още има хора, които не забравят тези, които всецяло са се посветили на подвижнически подвизи. След това се обърнал към благочестивия княз и му казал:
„Човеколюбиви последователю на Христа, в името Божие те уверявам, че пустинниците нямат нужда от злато и сребро. Ти можеш много бързо да намериш Паисия, но нито той, нито някой друг от отшелниците няма да приеме нищо от тебе. Затова без да се огорчаваш, се върни сред хората. Тук Господ само благославя твоето подаяние, а там ще простре ръката Си, за да го приеме. Там ще намериш достатъчно бедни, недъгави и разорени, вдовици и сираци. Погрижи се за тях, нахрани ги, облечи ги и ще приемеш въздаяние от Господа.”
Щедрият княз, без да знае, че това е преподобни Паисий послушал съвета му. Върнал се в града и раздал всичко на бедните си съграждани и на тези нещастници, които могъл да намери в околностите му.