(Преп. Кирил Белоезерски,
паметта му се чества на 9 юни,
Из кн. “Училище за благочестие” )
В монастира на преподобни Кирил Белоезерски живеел монах на име Теодот, който, без сам да знае защо, намразил праведния настоятел и под действието на тази пагубна страст не само не могъл да го гледа, но дори не можел да слуша и гласа му. Много усилия положили другите монаси да му докажат, че свети Кирил е достоен за тяхната любов, дори би следвало и благоговение да изпитват заради светостта му. Въпреки всичко Теодот не можел или по – скоро не искал да се излекува от този недъг на душата си и решил да напусне монастира. Все пак послушал един от уважаваните старци и преди да тръгне, отишъл да изповяда пред преподобни Кирил мислите, които го смущавали.
Само един упрек на настоятеля би бил достатъчен да накара заслепения от злоба старец да излее пред него цялата си омраза и да си тръгне от монастира, обременен с тежък грях, за гибел на душата си. Но свети Кирил го приел с бащинска любов и напълно обезоръжил неприятеля. Като се срамувал от белите коси на напразно оскърбявания и толкова кротък началник, Теодот не знаел какво да каже и решил да излезе навън. Тогава прозорливият Кирил го хванал за ръка и му казал:
„Възлюблени в Христа брате, всички са се заблудили и грешат, като ме считат за добър човек. Единствено ти отсъди правилно, като разбра за моите грехове и злоба. Но аз се надявам на милостта на моя Господ, че Той ще ми помогне да се поправя, а ти ми прости оскърбленията и се помоли за мене на Спасителя, на нашия Господ, Който не иска смъртта на грешника!”
Монахът останал дълбоко развълнуван от прозорливостта и смирението на Божия угодник, паднал в краката му и със сълзи си признал, че напразно го ненавиждал.
Оттогава Теодот намерил покой за сърцето си и обикнал настоятеля повече от другите.