“ Един ден любовта казала на приятелството: – Защо съществуваш ти когато мен ме има ? А приятелството отговорило: – За да донеса усмивка, там където ти оставяш сълзи ! “

“ Узнаеш ли в какво трябва да пребиваваш, ще се утвърдиш. Утвърдиш ли се, после ще можеш да бъдеш спокоен. Станеш ли спокоен, после ще можеш да живееш в мир. Заживееш ли в мир, вече ще имаш възможност да обмисляш. А щом започнеш да обмисляш, вече ще можеш да постигаш “ / Конфуций /

/ Автор: pisanici.com / Не умирай във мен, мое лято бакърено, остани, още малко поне да посветиш. Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване, ще се правиме заедно на страшни поети… Ще рисуваме думи по облачна плът, ще плетем от лъчите ти кошници. Остани мое лято, остани в моя сън с кукуригане стават кокошките. Ти протегна ръка, лятна длан слънчогледена и се сви, разболяно от есен. Хайде давай, тръгни, аз ще хукна след теб и ще пея, ще пея унесена. Мое лято, край мен се разбиват вълни и надежди, мечти се разбиват. Ти не тръгвай поне, нека спре да вали имам нужда от две керемиди. Но е тежка…