/ Автор: pisanici.com /
Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване,
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът,
ще плетем от лъчите ти кошници.
Остани мое лято, остани в моя сън
с кукуригане стават кокошките.
Ти протегна ръка, лятна длан слънчогледена
и се сви, разболяно от есен.
Хайде давай, тръгни, аз ще хукна след теб
и ще пея, ще пея унесена.
Мое лято, край мен се разбиват вълни
и надежди, мечти се разбиват.
Ти не тръгвай поне, нека спре да вали
имам нужда от две керемиди.
Но е тежка и зла, тази есен прошарена
и изтръгва от тебе живота.
Мое лято ела, като птица със страст
ще те свия при мен, под крилото
Източник :
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=114901&mode=thread&order=0&thold=0