Автор: m_space Защото ни предават – се научаваме да отсяваме и оцеляваме. Защото ни раняват – се научаваме да прощаваме. Защото ни прострелват – се научаваме да се пазим. Защото ни изоставят – се научаваме да започваме отначало. Защото ни лъжат – се научаваме да не сме наивни. Защото ни разплакват – се научаваме да се смеем през сълзи. Защото ни подкрепят – се научаваме да не се предаваме. Защото ни обичат – се научаваме да сме себе си…

/автор: Доко Апостолов, учител по Вероучение в Шуменския храм „Св. Три Светители“ / Никога не забравяй, че: “ Хората продължават да обичат Бога без да са Го видяли!“ Не забравяй, че“ Който не си е построил дом в душата, той няма къща, няма и държава! „Не забравяй, че :Онзи, който престава да бъде приятел, никога не е бил такъв! “ И не забравяй, че : „Най-важното в живота е: „Да не загубим себе си сред чуждите лица и мисли, да можем да останем винаги обикновени и единствени. Не трябва да се боим от сълзите, щом те са светли и дълбоки! Да страдат могат само живите с могъща и красива болка!…

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал. В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове. Розите казвали: “Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята – червения.” Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо. През една от тези вечери наблизо се…