-
Хората изгубиха търпението си
/ Автор: Старецът Паисий Свтогорец / – Отче, защо днес нямаме търпение? – Днешното положение е трудно за хората. Някога животът беше спокоен и хората бяха спокойни и имаха голяма издръжливост в търпението. Днес цялата тази забързаност, която навлезе в света, направи хората нетърпеливи. Преди човек знаеше, че ще яде домати в края на юни и не го беше грижа. Чакаше до август, за да яде дини. Знаеше – тогава и тогава ще яде смокини, еди-кога си пъпеши. Днес какво става? Ще отиде по-рано да донесе домати от Египет; не иска да яде портокали, в които има същите витамини. “Бре, чедо, имай търпение, хапни нещо друго сега”. Ама не, ще…
-
Безразсъдната любов към децата ги прави негодни в живота
/ Автор: Старецът Пайсий Свтогорец / Забелязал съм, че днешните деца, особено тия, които имат образование, биват повреждани в домовете си, в семействата си. И въпреки че са добри деца, стават негодни за нищо. Не могат да мислят, изпадат в едно безчувствие. Опропастяват ги и ги развалят собствените им родители. Понеже родителите са преживели трудни години, искат децата им да не се лишават от нищо. Не развиват в тях любочестието, тъй че децата да се радват, когато търпят лишения. Разбира се, родителите правят това с добро намерение. Да лишиш децата си от нещо, без те да разбират защо, е варварско. Но нека им помогнат да придобият монашеско съзнание и самите…
-
„Вик“
/ Блага Димитрова / Кога ще дойдеш ти? Когато си отида и сетните ми стъпки отехтят далече? Кога ще си с мен? Когато те зазида сред четири стени самотната ти вечер? Кога ще ме съзреш? Когато в друго рамо притисната отмина с поглед в земята? Кога ще ме зовеш? Когато видиш само, че губиш ме- далечна, чужда, непозната? Обичай ме сега, когато те обичам! Когато твоя съм, жадувай ме, зови ме! Сега простри ръце, когато ще дотичам! Че утре ще е късно и непоправимо
-
„Задушница“
/автор: Йордан Стубел / От малката звънарня непрестанен разнася се от тъмно звън камбанен… Ти, който и да бъдеш, спри от път, спомни онез, що минаха отвъд! И на колене прошепни полека: На мъртвите пръстта да бъде лека! И горе, пред небесните врати, греха Господ на всички да прости! По твоя път лъжовен и далечен недей забравя – само Бог е вечен…. И някой ден, в един незнаен час, и ти ще клюмнеш като житен клас! Из сборника „Детска вяра“
-
Прозорецът
„Животът е такъв, какъвто си го направим, такъв е бил, такъв и ще бъде.“ /Б.Моузес/ Имало едно време двама мъже, и двамата сериозно болни, в една малка стаичка на една голяма болница. Стаичката наистина била тясна, имало само един прозорец, през който да гледат света навън. На единия от пациентите, като част от лечението, следобед му било разрешено да сяда в леглото за около час (свързано било с оттичането на течностите в белите му дробове). Леглото му било точно до прозореца. Другият пациент обаче трябвало да лежи постоянно по гръб. Всеки следобед, когато мъжът до прозореца се надигал да поседи един час, той прекарвал времето като разказвал какво вижда навън.…
-
X Национален ученически конкурс „Бог е любов“ 2011
I НАГРАДА ЗА ЕСЕ ( VII-VIII кл.) Петата Божия заповед Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята. (Автор на есето: Димитър Щастливов Табаков VІІ „Г“ клас,ОУ „Д-р Иван Селимински”, гр. Сливен ( Първа награда за есе VII-VIII кл.) Животът на човек е пъстра броеница от радости и скърби. Човешката душа е сцена на непрекъсната борба между доброто и злото. Затова Бог е дал на хората Десет заповеди. Те Приличат на буквара, от който се учим да четем и посочват ясно кое е добро и зло. Никой човек не желае да го лъжат, ограбват или клеветят. За това трябва и той…
-
Ще ми помогнете ли?…
/ Автор: Марк В.Хансен, из кн. „Пилешка супа за душата“ / През 1989 година земетресение с магнитуд 8,2 степен почти изравни със земята един район на Армения, вземайки повече от 30 хиляди жертви за по-малко от четири минути. Сред пълното опустошение и хаос един баща остави съпругата си в безопасност и хукна към училището, където трябваше да бъде неговият син. Единственото, което откри, беше, че сградата я няма — тя беше изравнена със земята. След първоначалния болезнен шок той си припомни обещанието, което бе дал на сина си: „Каквото и да стане, аз винаги ще бъда до теб.“ Очите му се напълниха със сълзи. Като гледаше купчината развалини, които преди…
-
Да завещаеш любов
Като млад Ал беше прекрасен художник керамик. Имаше съпруга и две чудесни момчета. Една вечер по-големият му син получил силни болки в корема. Тъй като си помислили, че това е някакво обикновено чревно неразположение, нито Ал, нито съпругата му се разтревожили от състоянието му. Но всъщност заболяването било остър апендисит и момчето внезапно починало още същата нощ. Ал се измъчвал, че са могли да предотвратят смъртта му, ако бяха осъзнали сериозността на положението, и от огромното бреме на вината емоционалното му здраве се влошило. На всичкото отгоре, малко по-късно го напуснала жена му и го оставила сам с по-малкия им шестгодишен син. Ал не могъл да понесе болката от тези…