/автор: Йордан Стубел /
От малката звънарня непрестанен
разнася се от тъмно звън камбанен…
Ти, който и да бъдеш, спри от път,
спомни онез, що минаха отвъд!
И на колене прошепни полека:
На мъртвите пръстта да бъде лека!
И горе, пред небесните врати,
греха Господ на всички да прости!
По твоя път лъжовен и далечен
недей забравя – само Бог е вечен….
И някой ден, в един незнаен час,
и ти ще клюмнеш като житен клас!
Из сборника „Детска вяра“