/Автор: Ренета Бакалова /
В очите ти се гонят хвърчила,
наметнати със крайче от дъгата.
Напомнят ми за стръкче светлина,
разрошило косите на сълзата.
В очите ти е люлка от звезди,
накичена със няколко вихрушки.
Когато се разсърдят трополи
над пътя ми събудена градушка.
В очите ти е пристан за нощта,
постелята е сигурна и топла.
Но в тях е притаена и скала,
разбиваща задъхания кораб.
В очите ти ме няма само мен,
решавам на тъга да се престоря.
В зениците обаче се чете…
че аз съм вплетена във теб до корен.
Източник:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=102826&mode=&order=0&thold=0
