/автор: tzanet /
Когато съм сам и забравен от всички.
Когато не търся от никого нищо.
Мигът се явява без капчица слава
и нежно започва любов да дарява.
Неочаквана нежност и вятърни мелници.
Омайни мъгли и вълшебни стрели.
Пробуждат ме тихо от сладкия сън,
в който ти си притихнала вън
Плачи, крещи ако искаш дори.
но всичко от теб ще дарява звезди.