„Каквото посееш…“

Когато бях в прогимназията, хулиган осмокласник ме удари силно в корема. Болката и ядът бяха големи, но срамът и унижението бяха също толкова непоносими. Неистово желаех да му го върна! Намислих на следващия ден да го причакам при велосипедните стоянки и да му дам да се разбере.
Кой знае защо, разказах за намеренията си на Нана, баба ми – голяма грешка. Тя ми изнесе лекция в продължение на цял час (тази жена наистина я биваше да говори). Лекцията беше пълна скука, но сред другите неща смътно си спомням, че ми каза как нямало нужда да се тревожа заради него.
– Добрите дела водят към добро, лошите към зло.
Казах й – много възпитано, разбира се – че е изкукуригала. Казах й, че аз през цялото време правя добрини, а в замяна получавам само разни „гадости“! (не използвах точно тази дума.) Тя обаче не се предаваше:
– Всяка добрина ще ти се върне един ден, всяка злина също ще ти се върне.
Нужни ми бяха 30 години, за да разбера мъдростта в думите й. Нана живееше в старчески дом в Лагуна Хилс, Щата Калифорния. Всеки вторник наминавах, за да я изведа на вечеря. Всеки път я заварвах старателно облечена и нагласена да седи на стол близо до входната врата. Особено ясно си спомням последната ни вечеря заедно преди да постъпи в санаториума. Закарах я до малко, непретенциозно семейно ресторантче. Поръчах на Нана задушено, на себе си – хамбургер. Яденето пристигна и аз се нахвърлих върху него, но скоро забелязах, че Нана не се храни. Седеше и само гледаше храната. Отместих настрани чинията си, взех чинията на Нана пред себе си и нарязах месото и на малки парченца. После върнах чинията пред нея. Докато я наблюдавах как едва-едва, с много усилия набожда храната и я поднася към устата си, ме осени внезапно спомен, от който очите ми се напълниха със сълзи. Преди четиридесет години, когато бях малко момченце, Нана винаги вземаше и нарязваше месото в чинията ми, за да мога да го изям.
Минали бяха 40 години, но добрината се беше върнала. Нана беше права. Човек жъне точно това, което е посял.
– Всяка добрина един ден се връща.
А какво стана с хулигана осмокласник?
Налетя на хулиган деветокласник.

/ Майк Бютели, из кн. „Пилешка супа за душата“ /

About the author

Вашият коментар