/ Aвтор: Камелия Кондова /
Такава планина не е за всеки.
По-мъдра е от мен, и по-зелена.
Протягам се и ставам на пътека –
да минат по-невежите от мене.
Такава планина не е за вчера –
да я обиждам със невръстни дати.
Аз първо трябваше да се намеря,
а после да се губя в красотата й.
Такава планина не е за после.
Тогава някой друг ще я живее.
Сега съм аз. Със поглед я докосвам.
Не се смалявам, а раста пред нея.
И толкова голяма вече ставам,
че тебе с този поглед те прекрачвам.
На равното все някак ти прощавах.
Но днес е планина. И няма начин.
Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=93813