/Автор: Старецът Паисий /
Тъй като човешките удобства преминаха всяка граница, те се превърнаха в затруднения за хората. Умножиха се машините – увеличиха се и грижите. Превърнаха и човека в машина, и сега машините и железариите управляват човека. Затова и човешките сърца станаха от желязо. При всички тези технически удобства, които съществуват, хората не работят върху своята съвест. Едно време използваха за работа животните и бяха милостиви. Ако слагаше малко повече товар върху животното, така че да клекне горкото, ставаше ти жал за него. Ако беше гладно и гледаше жалостиво, все едно ти разкъсваше сърцето. Спомням си, когато кравата ни се разболяваше, страдахме и ние заедно с нея, защото я считахме за член на семейството ни. Днес хората работят с желязото и сърцата им също са железни. Счупва се някое желязо – прави се заварка. Разваля се автомобилът – карат го на сервиз. Ако пък не могат да го поправят, изхвърлят го; не ги боли за него.
Казват си: “Желязо е!” Сърцето не участва изобщо.
Така обаче у хората се развиват себелюбието и егоизмът.
Днес човекът не мисли за другия. Някога, ако останеше храна за следващия ден, би се развалила, и хората се сещаха да дадат и на някой беден. “Вместо да се развали, казваха си, нека я дам на някой беден”.
Този пък, който беше по-духовен, казваше:
“Първо, нека се нахрани бедният, след това и аз”.
Сега слагат храната в хладилника и изобщо не помислят за другия, който има нужда.
Помня, когато имахме добра реколта от зеленчуци и др., давахме и на съседите, поделяхме си я.
Какво да я правим толкова? Пък и би се развалила. Сега си имат хладилници.
“Защо да дадем на другите? – казват си. – Слагаме в хладилника и си остава за нас”.
Остави, че по цели тонове изхвърлят или заравят в земята,
а другаде милиони хора гладуват.
Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” , Слова Том 1
Източник: http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e1146
Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир,
СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”
