-
Жертвата за доброто на болния
/ Автор Старецът Паисий Светогорец / Ако молим за нещо Бога, без да пожертваме нищо от своя страна, няма стойност. Ако само стоя и казвам: “Боже мой, моля Те, дарувай здраве на еди-кой си болен”, без да направя някоя жертва, е все едно просто да говоря добри думи. Когато Христос види любовта ми, жертвата, която правя, тогава ще изпълни молбата ми, ако, разбира се, това е за духовното благо на другия. Затова, когато хората искат от вас да се помолите за някой болен, казвайте им да се молят и те, или поне да се потрудят да се откажат от някой свой порок. Някои хора идват при мен и ми казват:…
-
В мигове, като тези…
/ Автор: www.poznanie-bg.com / В ден на национален траур, като днешния всички сме по-притихнали и замислени… Болката и трагедията винаги ни приземяват и обединяват. Напоследък толкова разделени и отчуждени живеем… В мигове като тези, осъзнаваме, че всички ние на първо място сме ХОРА – обикновени и уязвими… Че за никой от нас или нашите близки няма застраховка: трагедията да не достигне и нас. В мигове като тези болката НИ е обща, надеждата НИ е обща… Мислено състрадаваме на пострадалите, иска ни се да ги прегърнем и утешим… Плачем за загубата – все едно е наша, собствена. И тя Е!… Защото ние всички сме ЕДНО – ЧОВЕЧЕСТВО. В мигове като тези…
-
„Енергията на динената семка“
/ Автор: Уилям Дженингс Брайън / Наблюдавал съм енергията на динената семка. Тя е способна да извлече от земята и да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от нейната. Когато успеете да ми кажете как взима този материал и от цветовете си създава обвивка, неподражаема за изкуството, а после в нея оформя бяла кора, а в нея -червена сърцевина, изпълнена с черни семчици, всяка от които на свой ред е способна да прокара през себе си тежест, 200 000 пъти по-голяма от собствената им – когато успеете да ми обясните тайнството на динята, можете да поискате от мен да ви обясня тайнството на Бога.
-
„Полет над белите вишни“
/ автор: Лили Качова / Този ден има южни очи, а на юг ми е празнично. Храня гладните птици със слънце, а пътника – с брод. И ги уча да дишат – до сетния такт на сърцата си – те се скупчват страхливо, готови да махнат с крило. Да ги стоплим за миг – с влюбен жест или доза илюзия. Тихи вишни изплитат мълчания, ръси се цвят. И крада от дъха им – да съм бяла в следата на думите… А пък утре отново ще хлътна във вълчия свят. И гриза ледовете, небето си кърпя с очакване, и отглеждам надеждите в тайния вътрешен джоб… Всяка зима е бременна – носи…