/ автор: Лили Качова /
Този ден има южни очи, а на юг ми е празнично.
Храня гладните птици със слънце, а пътника – с брод.
И ги уча да дишат –
до сетния такт на сърцата си –
те се скупчват страхливо,
готови да махнат с крило.
Да ги стоплим за миг – с влюбен жест или доза илюзия.
Тихи вишни изплитат мълчания, ръси се цвят.
И крада от дъха им – да съм бяла в следата на думите…
А пък утре отново
ще хлътна във вълчия свят.
И гриза ледовете, небето си кърпя с очакване,
и отглеждам надеждите в тайния вътрешен джоб…
Всяка зима е бременна – носи в утробата лятото…
А през другото време
навивам кълбенце живот.
Източник: http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=105978 / 20.03.2009 /