/ Автор Дамян Дамянов / Целувам те, защото те обичам. Не ми е нужно твоето вчера, а утре е така далеч. Мълчанието е доверие – очите тихо красноречие. Мигът в прегръдка да заключим, да бъде наш, да бъде вечен и който първи проговори той първи не обича вече. Източник:  http://www.slovo.bg/old/damyanov/lovekiss.htm

„Някъде има някой, който мечтае за твоята усмивка и в твоето присъствие открива смисъла на живота си, така че когато си сам, помни това – някой, някъде мисли за теб.“

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / “Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки” – Отче, често чуваме да говорят за “обновление на Църквата”, ще речеш, че Църквата остарява и има нужда от обновление! – Да, остарява! Как ли не!… Дори и тези, които нямат благоговение, но имат малко ум, не са доволни от новостите, които въвеждат днес и търсят да намерят онова, което е било едно време. Например не ги трогват съвременните икони; разбират стойността на древната икона. Това са тези, които имат поне малко разум; колко повече тези, които имат благоговение! Оттук ще разбереш колко погрешно е това, дето говорят за “обновление” и т.н.! Ако някой…

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / Добро нещо е знанието, добро е и образованието, но ако те не бъдат осветени, тогава са безполезни и водят човека до погибел. Веднъж в колибата дойдоха няколко студенти, натоварени с книги и ми казват: “Отче, дойдохме да поговорим върху Стария Завет. Бог забранява ли знанието?” “Кое знание, питам ги, това, което се придобива чрез разсъдъка ли?” “Да”, казват ми. “Ами това знание, казвам им, може да те отведе до Луната, но до Бога не може да те въздигне”. Добро нещо са силите на интелекта, които с помощта на милиарди, изразходвани за гориво и т.н., издигат човека до Луната, но несравнимо по-добро нещо са духовните…

/ Из цикъла „България“, автор:Йонка Христова / Какво да ти завещая, сине? Нищо на този свят нямам освен неистовата ми обич към тази шепа България – опустошена, ограбена, продадена и предадена. Сънищата си ще ти дам, сине, да те спохождат през нощите: Кръстова гора и връх Вола, Батак и кървавото кладенче. Какъв завет да ти оставя, сине? Не вярвай , като ти казват, че ти си по европеец, ако се отречеш от буквите, от корена си и от вярата. Не вярвай, че „Аз съм българче“ ще те препъне по пътя ти, защото било началото на някакъв национализъм. Но най – вече не вярвай, сине, почнат ли да ти разправят за…

Това е истинската радост в живота: да бъдеш използван за цел, която смяташ за велика. Да бъдеш природна сила, а не неспокоен, егоистичен малък глупак с болести и страдания, който се оплаква, че светът не желае да се посвети на щастието му. Аз смятам, че животът ми принадлежи на цялото общество и докато съм жив, е моя привилегия да правя за него, каквото мога. Искам да бъда употребен докрай, докато умра – защото, колкото по-усилено работя, толкова по жив се чувствам. Аз се радвам на живота заради него самия. За мен той не е „мимолетна свещ“, а прекрасна факла, която съм уловил за миг, и искам да я накарам да…

/ Автор : traveller / Запомних те. Недей да съжаляваш със стъпки тихи идвах през нощта Ти спеше, а над теб се бе простряла пътеката от лунна светлина Не те събудих. Как да ти призная че тръгвам си от тебе натъжен кога ще дойда пак дори не знаех а свършил бе последният ми ден Но там до тебе в пясъка зарових мечтите си и искам сутринта когато пак очите си отвориш да пратиш най-голямата вълна мечтите ми да грабнеш и разпръснеш на хиляди парченца доброта в недрата си солени да ги къпеш и в жълтото на светлата луна По всичките посоки ги разпръсквай но само ще те моля някой ден…