Това е истинската радост в живота:
да бъдеш използван за цел,
която смяташ за велика.
Да бъдеш природна сила,
а не неспокоен, егоистичен малък глупак
с болести и страдания, който се оплаква,
че светът не желае да се посвети
на щастието му.
Аз смятам, че животът ми принадлежи на цялото общество
и докато съм жив, е моя привилегия да правя за него, каквото мога.
Искам да бъда употребен докрай, докато умра –
защото, колкото по-усилено работя, толкова по жив се чувствам.
Аз се радвам на живота заради него самия.
За мен той не е „мимолетна свещ“,
а прекрасна факла, която съм уловил за миг,
и искам да я накарам да се разгори
възможно най-ярко, преди да я предам
на бъдещите поколения.
Джордж Бърнард Шоу ( 1856 г. – 1950 г.) Ирландски драматург