/ Из цикъла „България“,
автор:Йонка Христова /
Какво да ти завещая, сине?
Нищо на този свят нямам
освен неистовата ми обич
към тази шепа България –
опустошена, ограбена,
продадена и предадена.
Сънищата си ще ти дам, сине,
да те спохождат през нощите:
Кръстова гора и връх Вола,
Батак и кървавото кладенче.
Какъв завет да ти оставя, сине?
Не вярвай , като ти казват,
че ти си по европеец,
ако се отречеш от буквите,
от корена си и от вярата.
Не вярвай, че „Аз съм българче“
ще те препъне по пътя ти,
защото било началото
на някакъв национализъм.
Но най – вече не вярвай, сине,
почнат ли да ти разправят
за нечие чуждо присъствие.
Защото съм те заклела –
не знам за добро ли, за зло ли –
на Самуил в слепите войни,
в бесилото на Апостола,
в първата пушка в Копривщица
и в името на Княгинята.
Орисах те, сине, с носталгия.
Цял живот болен да ходиш
по тази шепа България
и да не млъква в душата ти
песента на родопските чанове.