„Морето“

/ Автор : traveller /

Запомних те. Недей да съжаляваш
със стъпки тихи идвах през нощта
Ти спеше, а над теб се бе простряла
пътеката от лунна светлина
Не те събудих. Как да ти призная
че тръгвам си от тебе натъжен
кога ще дойда пак дори не знаех
а свършил бе последният ми ден

Но там до тебе в пясъка зарових
мечтите си и искам сутринта
когато пак очите си отвориш
да пратиш най-голямата вълна
мечтите ми да грабнеш и разпръснеш
на хиляди парченца доброта
в недрата си солени да ги къпеш
и в жълтото на светлата луна
По всичките посоки ги разпръсквай
но само ще те моля някой ден
когато пак при тебе се завърна
забравен от света и уморен
на пясъка на нашата нощна среща
прибирайки последната вълна
парченца от мечтата ми човешка
оставяй да ми светят във нощта

Източник: http://traveller.dir.bg/_wm/library/item.php?did=308066&df=8&dflid=3

About the author

Comments

Вашият коментар