Православната традиция

/ Автор: Старецът Паисий Светогорец /

“Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки”

Отче, често чуваме да говорят за “обновление на Църквата”, ще речеш, че Църквата остарява и има нужда от обновление!
– Да, остарява! Как ли не!… Дори и тези, които нямат благоговение, но имат малко ум, не са доволни от новостите, които въвеждат днес и търсят да намерят онова, което е било едно време. Например не ги трогват съвременните икони; разбират стойността на древната икона. Това са тези, които имат поне малко разум; колко повече тези, които имат благоговение! Оттук ще разбереш колко погрешно е това, дето говорят за “обновление” и т.н.!
Ако някой днес се опитва да спазва малко традицията, да съблюдава постите, да не работи на празниците, да е благочестив, за него казват: “Къде живее този? Това вече е отживелица! То е било за онова време!” А ако им отвърнеш нещо, ще ти кажат: “В кое време живееш? Тия неща ги няма днес!” Малко по малко вземат всичко това за митове и легенди.
Какво се казва обаче: “Иисус Христос е същият вчера, и днес, и во веки”. Ако човек не може да спазва дължимото, поне да си каже: “Съгреших, Боже мой!” Тогава Бог ще го помилва. Но днес, въпреки че има у себе си слабост, се стреми да я наложи и на ближния си, понеже съвестта му го изобличава. Вземи един бесноват и го постави в духовна среда. Ще видиш, че ще се върти насам-натам, и няма да може да си намери място, защото ще се измъчва. По същия начин и тези: гризе ги съвестта и искат да я потъпчат, измъчват се. Затова и говорят такива неща. Наричат духовните ценности отживелици и се опитват да заместят ценностите с безчинства. Голяма развала има в света! Смятат духовната красота за грозота. Ето, ако вземеш един монах и му острижеш косите, колко грозен става! Светските хора обаче считат този вид грозота за красота.
И виждаш как днес воюват срещу Църквата и се борят за нейното унищожение. Добре, да речем, не вярват, проповядват безбожие. Но защо не признават доброто, с което Църквата допринася, и застават срещу нея? В това има много злоба. Защо не признават например, че Църквата пази децата, помага им в това да не станат хулигани, да станат добри хора? Самите те подтикват децата към злото; допускат свободно погубването на децата. А Църквата какво учи: “Младежът да е благоразумен, да уважава другите, да съхранява себе си в чистота, за да бъде здрава личност в обществото”. Но всичко пак ще си дойде на мястото. В Русия възрастна жена се молела на колене до една от колоните на храма. Отишла до нея една млада жена, която била голям учен, и казала: “Това са отживелици”. Старицата отговорила:
“При тази колона, където се моля и плача сега аз, след време ще дойдеш да плачеш ти.
Всичко ваше е като вълна – идва и отминава, идва и отминава, а християнството никога няма да премине”.

Из кн. “С болка и любов към съвременния човек” ,  Слова Том 1,
http://sveta-gora-zograph.com/books/S_bolka_i_liubov/book.html#d0e2936

Авторски права © 2007 СВЕТА ГОРА, АТОН, Славянобългарски манастир, СВ. ВМЧК ГЕОРГИ ЗОГРАФ”

About the author

Вашият коментар