Кой е „Попа“ ?…

/ Автор: Американски, Канадски и Австралийски митрополит Йосиф, публикация на „Църковен вестник“ /

В интернет-изданието на вестник „Стандарт” от 30 август 2002 г. г-н Любомир Левчев помества статията „България също може да бъде открадната”. Там четем: „За по-малко от месец обраха последователно дъщеря ми, сина ми и мен. Тя седнала на пейка зад Попа и докато си запали цигарата, чантата й изчезнала.”
Понеже не знаех кой e Попа, с главна буква, се заинтересувах и научих от софиянци, че това е паметник-статуята на св. Патриарх Евтимий Търновски на ул. „Граф Игнатиев” и бул. „Патриарх Евтимий” в София.
В края на статията си г-н Левчев цитира думите на блаж. Августин: „Обичай само това, което не може да ти бъде откраднато”. И завършва: „Ясно ми е накъде води блаж. Августин. Той иска да извикаш „Вярата”. Той иска да извикаш „Бог”…
Страх ме е да кажа името му. Чували ли сте някога това име: България?”
Затова, чак от Америка, където е синът на г-н Левчев, викам към милите читатели на „Църковен вестник” с молба да обичат и съхраняват точно това, което не може да бъде откраднато, но се прави опит да ни се отнеме, и да не се страхуват, нито срамуват, да произнесат името му, т.е. името на „Попа”.
Защото за нас, вярващите православни българи, Бог, св. Патриарх Евтимий Търновски и
православна България са свързани неизменно, неразделно, неразлъчно.
Най-вече това смело трябва да заявим през тази година, когато честваме 600-годишнината от успението на този ярък светилник на скъпата ни Татковина – св. Евтимий, Патриарх Български.
Ето накратко кой е той:
Във всички случаи не е „Попа”, макар и с главна буква.
Той е Българският Моисей – предстоятел на народа ни. Той е Българският Иеремия –
чрез плача си за народните изпитания. Той е „верният архипастир на своя народ, неуморният подвижник за православната вяра и родното църковно дело, усърдният молитвеник и закрилник на Отечеството ни през дни на най-тежки изпитания” (Патриарх Максим). Той е последният Български патриарх преди турското робство, защитникът на Търново по поръка на цар Иван Шишман, утешителят на народната несгода, светителят с апостолска слава, учителят на истината, свещената жертва на българския народ пред Господа. Той е светецът, мъченикът, закрилникът на България през всички векове.
Киевският митрополит Григорий Цамблак, ученик и сродник на св. Патриарх Евтимий, пише в житието му: „Самото му дишане беше пение пред Господа”; „Само със седене на стол даваше малка почивка на тялото си”; „Корема, който много иска, той укроти философски, както никой друг”; „Народът го канеше в своите домове, движен от желанието да се насити на неговите думи и на лицето му. И ако само го видеха, считаха го за голяма придобивка, ако ли пък се удостояха да чуят словото му, то това го смятаха за явно спасение.”
Подготвен от стареца си – знаменития подвижник Теодосий, Патриарх Търновски – св. Евтимий наистина „се сдобил с вериги и апостолско гонение” през турското робство. Особено е знаменателна срещата му с убиеца на 110-те първенци. „Защо унизи величието на моето достойнство, о неправеднико! – с упрек казал той. – Най-напред трябваше пастирят да мине пред овците и бащата пред чедата си!” Известна е сцената на градската стена. Сам светителят подканял палача, сам навел глава и протегнал шията си за клане. Но Бог вдървил убийствената десница и направил мъртви ръцете на касапина. Убийството било заменено със заточение.
Ония дни били на плач и сълзи. Св. Евтимий утешавал за последно чедата си, наставлявал ги да държат Господните заповеди и да пазят вярата българска непорочна.
„Кому ни оставяш, добри ни Пастирю?” – „На Светата Троица ви предавам сега и до века!”
Гробът му е неизвестен като на Божия пророк Моисей.
Това е св. Евтимий, Патриарх Търновски, велелепният писател на житията на св. Йоан Рилски, св. Иларион Мъгленски, св. равноапостолни Константин и Елена, св. преподобна Петка Българска, св. Филотея Търновска, св. великомъченица Неделя, св. Михаил войн от Потука, както и преводач на литургията на св. Яков.

Източник: http://synpress-classic.dveri.bg/01-2003/dJosef.htm

About the author

Вашият коментар