/ Автор Евтим Евтимов / Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая необятна синева. Пчелите ще ме търсят по цветята, щурците – в кладенчета от лъчи, земята – в облаците и тревата. А аз ще бъда в твоите очи. Източнник:  http://www.slovo.bg/old/evtimov/rosatav.htm

/Автор: Станка Пенчева/ Хубаво е всичко да свършва навреме — Да напуснеш рано огнището, Преди огънят да е станал на пепел; От трапезата да станеш рано — За да не събираш после трохите; И да отвърнеш очи, Преди другите очи да изстинат. Не обичам да гледам сухи цветя И празни чаши… Не ме докосвай никога без обич. Източник:  http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=272&WorkID=10042&Level=1