Пази ме, скрий ме във сърцето! Намръзнах се навън…Стопли ме малко! Раздраха се от камъни нозете а дланите ми – ледена мозайка… За малко само, миг и ще си ида, но ти сега бъди ми като стряха, смълчания ти поглед да отпия, като на село – дъхавия здравец… Че тътен глъхне, пътя продължава… И има много камъни нагоре. Но добре съм вече. Дланите ми – сгряни… Довиждане! Благодаря! Доскоро!… / неизв. автор /

„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.“ / Антоан дьо Сент-Екзюпери /

„Никога не е късно да кажеш „обичам те“. Няма значение как- просто го кажи…“