Пази ме, скрий ме във сърцето!
Намръзнах се навън…Стопли ме малко!
Раздраха се от камъни нозете
а дланите ми – ледена мозайка…
За малко само, миг и ще си ида,
но ти сега бъди ми като стряха,
смълчания ти поглед да отпия,
като на село – дъхавия здравец…
Че тътен глъхне,
пътя продължава…
И има много камъни нагоре.
Но добре съм вече. Дланите ми – сгряни…
Довиждане! Благодаря!
Доскоро!…
/ неизв. автор /