-
Днешният живот с непрестанното надбягване е същински ад
/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / Хората непрекъснато бързат, тичат за някъде. Сега трябва да са тук, след час там, а след още час някъде другаде. За да не забравят какво трябва да свършат, се принуждават дори да си записват. След толкова бързане пак е добре, че си помнят имената!… Сами себе си не могат да познаят в тази суматоха. Но и как биха могли да познаят себе си? Нима можеш да се огледаш в мътна вода? Бог да ми прости, но светът се превърна в същинска лудница. Хората не помислят за другия живот, а само искат все повече и повече материални блага. Затова и не намират покой и непрекъснато…
-
Всичко, което знам…
„Времето е шепа прах. Времето не значи нищо. Всичко, което знам е, че ми липсваш…“
-
Молитва от св. Иоан Дамаскин
Като посочиш леглото си, кажи: Владико Човеколюбче! Дали това легло не ще ми бъде гроб, или отново ще просветиш душата ми с утрешния ден? Ето, пред мен лежи гробът, пред мен е смъртта. Боя се, Господи, от Твоя Съд и от нескончаемите мъки, ала не преставам да върша зло, не преставам да прогневявам Тебе моя Господ Бог, и Пречистата Твоя Майка, и всички небесни сили, и моя свят Ангел Пазител. И зная, Господи, че съм недостоен за Твоето човеколюбие, а съм достоен за всяко осъждане и мъка. Но, Господи, искам или не искам, спаси ме. Защото ако праведника спасиш — това не е нещо велико, и ако чистия по сърце…
-
Хората…
“ Хората, които упражняват най-голямо влияние над нас, не са тези, които ни хващат за яката и ни говорят, а онези, които живеят живота си, като звездите в небето и кремовете в полето, съвършено просто и непресторено. “
-
Старият бухал
„Седял на дъба мъдър стар бухал. Колкото повече виждал, толкова по-малко говорел. Колкото по-малко говорел, толкова повече чувал. Защо ли не постъпваме и ние като мъдрата, стара птица?” / Едуард Х. Ричардс /
-
Добре е…
„Добре е да имаш пари и нещата, които можеш да си купиш с тях, но също е добре, от време на време да се уверяваш, че не си загубил нещата, които не могат да се купят с пари.“ / Д.Лоримър /
-
Копривщица…
Стъпвам в твойте калдъръмени постели, мълча и слушам пулса ти бунтовен… И ми се плаче – въглени недогорели в юнашка люлка спомнят – кървав глас народен… Вдишвам жадно, искам да усетя онзи трепет, с който сърцата са летели, и бранили до смърт вяра и милели за родното, да, този трепет искам да усетя… И няма, няма край духът ти възрожденски… И въздуха е чист, запели са лозниците… Но ми се плаче… Срам ме е, защото днес сме слепи, безверни и безродни… Срам ме е, Копривщица !… / Автор: m_space /
-
„Любов“
/Автор: Александра Гергова, 10 год./ Любовта е крехка, нежна, но понякога е и зловеща. Не обичай нито на шега, нито за пари, защото ще нараниш една невинна душа. Не го прави, защото ще го изпиташ и ти. И когато ще искаш да се върнеш, вече ще е късно. *** Александра Гергова (19.03.1987 г. – 04.04.2004 г.) Александра е едно от децата загинали в трагедията край Лим. Невероятно е колко мъдро и истинско звучат тези творби, които Алекс написва още съвсем мъничка. Те винаги ще ни напомнят за нейната чиста и искренна усмивка, за нейните дела и за това, че тя беше и винаги ще си остане изградена личност, човек –…
-
Утре…
„Всеки знае, че ще умре някога… И живее спокойно, защото някога е като никога. Кажи му обаче: утре…“ / Стефан Цанев /
-
Парите…
ПАРИТЕ МОГАТ ДА КУПЯТ: ЛЕГЛОТО, НО НЕ СЪНЯ ; ХРАНАТА, НО НЕ АПЕТИТА; ЛУКСА, НО НЕ КРАСОТАТА; ЕДНА КЪЩА, НО НЕ ЕДИН ДОМ; ЛЕКАРСТВОТО, НО НЕ ЗДРАВЕТО; СЪЖИТЕЛСТВОТО, НО НЕ ЛЮБОВТА; РАЗПЯТИЕТО, НО НЕ ВЯРАТА; РАЗВЛЕЧЕНИЕТО, НО НЕ ЩАСТИЕТО; СМЪРТТА, НО НЕ И ЖИВОТА; ПО-ЛУКСОЗНО МЯСТО В ГРОБИЩАТА, НО НЕ И НА НЕБЕТО.