/ Д-р Пиер Дако – откъс от кн.“Фантастичните победи на модерната психология /“
На първо място, какво представлява характерът? Това е начинът, по който реагираме на обстоятелствата. Характерът ни предопределя поведението ни в обществените контакти, чувствата ни, преобладаващите ни настроения. Той зависи от темперамента ни, от нервната ни система, от психическата ни нагласа.
Мнозина мърморят: „Такъв ми е характерът и нищо не мога да направя. Нервен съм, злопаметен съм, импулсивен съм, това съм, онова съм… Пък и в края на краищата човек не може да промени характера си!“
Но същият този човек ще заповяда на детето си да промени поведението си, ако е лошо или не му харесва. Заповядва на детето да промени характера си, а на себе си нищо не заповядва… защото така е по-лесно.
Да твърдим, че не можем да променим характера си, означава да признаем инертността си. Това е признание за провал. Болшинството от хората, които го заявяват, са безволеви или агресивни (което е едно и също). Те са си издигнали защитна фасада, която не позволява на житейските проблеми да се докоснат до тях. Страхуват се от нови обстоятелства, които слабостта им няма да може да понесе. Тоест те разполагат само с една нагласа, скована и замръзнала.
Повечето от страховете и вътрешните конфликти спират човешката еволюция. Често пъти психологът среща хора, които са могли да се развият чудесно с ясно съзнание, но които в някаква точка са блокирали… Това са инертните хора; които преминават живота си,-без да се променят… именно защото са инертни! Не смятате ли все пак, че човек заслужава нещо по-добро? Той притежава огромни запаси от проницателност и от разсъдък, от енергия и от желание за действие. Ако си остане умствено блокиран, тогава как ще искаме да постигне нещо наистина човешко?
Обратното на това, уравновесеният и цялостен човек е винаги бдителен. На всеки въпрос, поставен му от живота, той дава нужния отговор. Той непрекъснато напредва в съвършен синхрон със събитията.
Такъв човек е аристократът на живота. Той вижда ясно нещата и ги осъзнава. Той е господар на себе си. Разбира се, потъва в много бездни, но бързо изплува на повърхността, без целостта му да е докосната дори от емоциите.
Винаги трябва да казвате „не“ на инертността, независимо какво я поражда. И тук трябва добре да се разберем! Ето например един човек, който много работи, постоянно тича насам-на-там, труди се, дава заповеди, не остава и минутка бездеен. След като разгледаме грижливо случая, установяваме, че става въпрос за импулсивен или за агресивен човек. Психически активен ли е такъв човек, като оставим настрана разностранната му дейност? Съвсем не: той е инертен. Той не върши нищо напълно съзнателно; вместо него действат импулсите и агресивността му. Той чисто и просто вдига пушилка…
Всяко вътрешно отклонение, всеки комплекс, всяко изтласкване са причини за блокаж и за инертност. Един блокиран човек или човек с „лош характер“ няма да приеме дете със съшия лош характер. Признавам, че не мога да го разбера… Ако един човек е неспособен да направи всичко, за да се опознае и да се поправи, има ли право да изисква подобно нещо от по-слаб от него? Още повече, че сме напълно в правото си да се запитаме кой е по-слабият от двамата -мъжът или детето.
