“ Към теб, Родино „

/ автор: temenujka62 /
Оставих бащин дом, оставих близки.
Дойдох в чужбина щастие да диря
Пред мене топъл океан се плиска.
но пак душата пристан не намира!

Глада ми може само да засити
пшеницата на мойто родно село,
на мама от ръцете топла пита,
и крушите, във двора ни узрели.

Най – хубавото вино прави тате,
кръвта от него сякаш подмладява!
С ухания, от детството познати,
с годините ми все по-силно става.

Едничка утолява мойта жажда
кристалната вода от връх Балкана.
Дълбоко във недрата тя се ражда,
пречиства и лекува всяка рана.

В чужбина имам дом и свое място,
детето ми играе тук, наблизо,
но на душата все така е тясно,
от гърлото ми песен не излиза.

Сърцето ми на рана се превърна,
и не помагат чуждите илачи.
Как искам у дома да се завърна…
И ден и нощ към теб, Родино, крача!

Източник: http://hulite.net

About the author

Вашият коментар