„Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително вечно да им обясняват и обясняват…“ / Из „Малкият принц“, Елзюпери/

„Мъдър е този, който не скърби за нещата, които няма, а се наслаждава на нещата, които има.“ /Епиктет/

Автор: архимандрит Андрей Конанос Когато загубя нещо, чета параклиса към св. Фанурий. С други думи, когато искам да намеря разни неща, например да намеря къде да паркирам, този светец прави чудеса. Някой би казал, че да намираш неща по този начин е твърде практично, но ако обърнеш внимание на думите в параклиса, в тях няма нищо на тази тема. В тях не се говори за това светецът да ти намери загубени неща, а има много духовни прошения към него и това те кара да се молиш на Бога, сякаш забравяш проблема си. В един от тропарите се казва: „Свети Фанурие, помогни на мене, който блуждая в ереста на всяко престъпление”.…

Всяко дете е художник. Проблемът е как да остане художник, когато порасне. / Пабло Пикасо / В първи клас господин Лор каза, че лилавият ми вигвам не бил достатъчно реалистичен, че лилавото не било подходящо за шатра, че лилавото било траурен цвят, че рисунката ми не била достатъчно добра, за да се изложи наред с другите. Върнах се на мястото си като броях свистящите крачки на широките си кадифени панталони. Посред бял ден над моята лилава шатра се спусна черен мрак с помощта на един черен пастел. Във втори клас господин Барта каза: – Нарисувайте нещо. Все едно какво, каза той. Оставих листа си бял. Учителят дойде до чина ми,…

„Който иска да пее, винаги намира песен.“ /Шведска пословица/ „Повечето хора са толкова щастливи, колкото сами са решили да бъдат.“ / Ейбрахам Линкълн/ Ако сте минавали през магистрална бариера, навярно сте установили, че отношенията ви с човека в будката не са най-близките отношения в живота ви. Обикновено това са едни от най-честите и най-безлични срещи в живота: подавате парите; може да ви върнат ресто; и си заминавате. Минавал съм стотици пъти през всяка една от 17-те бариери на моста между Оукланд и Сан Франциско и никога с никого не съм разменил реплика, която да си струва да запомня. През 1984, късно сутринта, на път за обяд в Сан Франциско, приближих…

Докато се прибирах един ден към къщи след работа, спрях да погледам децата, които играеха бейзбол в парка близо до дома ми. Седнах зад пейката на първа база и попитах едно от децата какъв е резултатът. – Бият ни с 14 на нула – отвърна усмихнато то. – Сериозно? – възкликнах аз. – Не ми се виждате особено обезсърчени. – Обезсърчени ли? – отвърна детето с озадачен вид.- Защо да сме обезсърчени? Просто още не сме поели топката в свои ръце. /Джак Канфийлд, Из кн. „Пилешка супа за душата“