Всяко дете е художник.
Проблемът е как да остане художник,
когато порасне.
/ Пабло Пикасо /
В първи клас господин Лор каза, че лилавият ми вигвам не бил достатъчно реалистичен, че лилавото не било подходящо за шатра, че лилавото било траурен цвят, че рисунката ми не била достатъчно добра, за да се изложи наред с другите. Върнах се на мястото си като броях свистящите крачки на широките си кадифени панталони. Посред бял ден над моята лилава шатра се спусна черен мрак с помощта на един черен пастел. Във втори клас господин Барта каза:
– Нарисувайте нещо.
Все едно какво, каза той. Оставих листа си бял. Учителят дойде до чина ми, а сърцето ми заби като там-там, когато той докосна главата ми с голямата си ръка и рече благо:
– Сняг. Колко е чист, бял и красив.
Из кн. „Пилешка супа за душата“