Когато помниш, че НИЕ сме по-силни от вятъра, по-упорити от дъжда, по-издръжливи от студа. Когато помниш, че думата ЗАЕДНО е много повече от обещание и от това да се държим за ръце. Когато знаеш, че където и да сме винаги можем да затичаме едни към други, независимо от разстояния, време или сезони. Когато помниш, че сме НИЕ!

Тихо те викам, стъпвам на пръсти. Много е тихо, много е късно… Дълго пътувах, трудно говоря Залези хиляди, още се боря… Седнах край пътя, треви и светулки лекуват дъха ми. Тихо се моля… Тихо те викам. Отнякъде вятър шумоли и приспива. Носи прохлада… Много е тихо, славеи пеят… Завивам със мигове капчици вечност.

Дете, вчера ме разплака с тази обич – капчица роса… Прегръдката ти, думите, че ме очакваш, че ти липсвам… Как побра в сърцето си такава обич- огромна, силна и добра? Моля се, от все сърце се моля: Бог да бди над твоята душа!… / m_space /

/ автор: Чери Картър-Скот / 1. Ще получиш тяло. Дали го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя. 2. Ще усвояваш уроци. Записан си в целодневното неофициално училище, наречено живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави. 3. Няма грижи, има само уроци Израстването е процес на проби и грижи: експериментиране. „Провалените“ експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва „успешен“. 4. Урокът се повтаря, докато се научи. Един и същи урок ще…

/ Автор:Иван Вълев / В безкрили делници съм се улисал, битът докрай ме е превзел и все по-рядко търся смисъл, и все по-кратко гоня цел. Раздавам време на случайни хора, пилея го като вода. Накрая, сам във времето разтворен, ще си отида без следа. Приятели поканих тази вечер. Те в своите очи ще донесат спокойствие от залив речен, тревога от далечен път. Ще се заслуша кучето ми даже, щурчето песента си ще поспре. И всеки болката си ще изкаже, но никой няма да я разбере… Ще поседим под ореха смълчани, ще гледаме студените звезди. Когато той без нас остане, горчиви орехи ще народи…

/ Евтим Евтимов / Примириш ли се, пристига старост. Примириш ли се, пристига мрак. Примирявах се. И не изгарях, както някога, при първи сняг. И си казвах тихо : есен иде. Забрави горещите слова. Но когато вчера чух обида, закипя отново в мен гнева. Запламтяха кротките зеници, блесна огън в тихия ми глас и ударих яростна плесница на един подлец, израснал с нас. Ей така. Пред всички. Без пощада. Стига подлеци на тоя свят. Тръгнах си направо през площада и усетих, че съм още млад.

На 24.09.2007 година 63-годишния Гари Лоренц , страдащ от Алцхаймер, излиза от планинския си дом в Колорадо, заедно с двете си кучета Мери и Пипин и никога не се завръща. Повече от две седмици специално обучен в издирванията екип, приятели и членове на семейството са претръсвали района в който изчезва Гари. Единственото, което отркриват е автомобилът му…разбит на дъното на каньон. Близо месец след изчезването му, ловец открива тялото на Гари, намиращо се под дърво – това е причината да не бъде забелязан от кръжащия вертолет при извършените огледи на околността. При аутопсията е било установено, че Гари е умрял 3 седмици преди да бъде открит. През цялото това време…

Три големи белега останаха… От рани три, все още ги бълнувам. Три мълнии внезапно ме удариха. Разкъсана, пред теб не се преструвам… Три облака душата ми попариха Три залеза прежалих безпощадно… Три болки шипове оставиха. Отричах ги…Прикривах ги… Напразно… Три удара…Три белега… Три смърча израснаха след бурята в гръдта ми… От утре ще останат покрай пътя смолисти сенки.. Няма да се върна… ( автор: m_space ) http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=126870

/ автор: Лора, infinity 1305 / Потапям пръсти в стихналата нощ като слепец да почета от тишината… ухание на розови градини разлистени, да слеят самотата ми… Но ти разпали хиляди звезди и заблестя измамно всяка мисъл и погледа ми, уловен преди снижи ме, до последната орисия. И призова ме глад,неверен,изболян навярно хиляди и повече еони… И музиката стихна…Тежка дан в предела на плътта ме доизрони. Сега вързопче свито съм и много са възлите, заплетени в ума. Не знам, поисках ли да ти прошепна сбогом. И да се върна вече у дома.

Свинята запитала веднъж славея защо тъй, след като има толкова приятен глас, пее само през определено време на годината, и то все нощем. — Започвам да мисля — продължи тя — че нарочно не искаш да доставяш удоволствие на хората и на зверовете. — Но защо пък ти — подхванал славеят, — дето имаш толкова неприятен глас, квичиш през цялата година. — Започвам да мисля, че искаш нарочно да досаждаш на хората и на зверовете. Никой не бил в състояние да отговори на другия и така те се разделили, без да си продумат повече. Поуката е, че който пее лошо, винаги охотно извива глас, а този, който не умее да…