Свинята запитала веднъж славея защо тъй, след като има толкова приятен глас, пее само през определено време на годината, и то все нощем.
— Започвам да мисля — продължи тя — че нарочно не искаш да доставяш удоволствие на хората и на зверовете.
— Но защо пък ти — подхванал славеят, — дето имаш толкова неприятен глас, квичиш през цялата година. — Започвам да мисля, че искаш нарочно да досаждаш на хората и на зверовете.
Никой не бил в състояние да отговори на другия и така те се разделили, без да си продумат повече.
Поуката е, че който пее лошо, винаги охотно извива глас, а този, който не умее да говори разумно, непрекъснато бръщолеви. Но пък който може наистина да достави удоволствие на обществото, било то с песен или приказки, се въздържа, макар никой да не знае по какви причини.
/ Лудвиг Холберг /