Тихо те викам,
стъпвам на пръсти.
Много е тихо,
много е късно…
Дълго пътувах,
трудно говоря
Залези хиляди,
още се боря…
Седнах край пътя,
треви и светулки
лекуват дъха ми.
Тихо се моля…
Тихо те викам.
Отнякъде вятър
шумоли и приспива.
Носи прохлада…
Много е тихо,
славеи пеят…
Завивам със мигове
капчици вечност.