-
Не казвай сбогом…
“ Никога не казвай сбогом, ако все още искаш да опиташ. Никога не се предавай, ако все още можеш да успееш. Никога не казвай на някого, че не го обичаш повече, ако не можеш да го забравиш…“
-
Стени
„Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“ / Мечо Пух /
-
Молитва за тия, които ни мразят
Господи Иисусе Христе, Ти прости на Твоите врагове, защото те не знаеха що правят, когато се изпълваха с мъст срещу Тебе. Моля Те усърдно, бъди милостив към онези, които ме ненавиждат и враждуват против мене, които ме обиждат, оскърбяват, хулят и клеветят. Ти изпитваш дълбочината на човешкото сърце и знаеш, че съм немощен и не съм без вина. Затова подкрепи ме да подобря сърцето си, да умножа делата на любовта към моите ближни и с нищо никого да не огорчавам. На враговете ми прости по Твоето неизказано милосърдие, вразуми ги, озари ги с Твоята истина, за да не се разпалва ожесточението им против мене, грешния, и да не се случи…
-
„Нима майката се обича само, когато…“
Когато Андерсен след продължително пребиваване в Италия се приготвял да се завърне в родината си, един от италианските му приятели го попитал защо не остане завинаги в благодатната южна страна. – Как можеш да се разделиш с прекрасната страна, слънчевата страна, портокалите и лимоните! Какво те тегли към мрачната, студена и неприветлива Дания?… – Нима майката се обича само, когато е красива? – усмихнато възразил Андерсен.
-
„Надеждата“
/ Автор: Блага Димитрова, 1986 / Натрупахме опит като пелин в пълни бъчви – шупти ферментирал. Не вярваме в очевидното. Не очакваме чудото. Не отговаряме за думите си. Не принадлежим на себе си. Не се захласваме по бъдещето. Едничката ни надежда: да продупчим бъчвите, да изтече пелинът, да попие в земята опитът, да станем отново деца.
-
В наше време липсват примерите
/ Автор: Старецът Паисий Светогорец / – Отче, защо свети Кирил Иерусалимски казва, че мъчениците от последните времена ще са над всички мъченици? – Защото в миналото е имало духовни великани. В наше време липсват примерите – говоря изобщо за Църквата и за монашеството. Сега се умножиха думите и книгите, а намаляха делата. Само се възхищаваме на светите подвижници на Църквата ни, без да разбираме колко са се трудили. Защото сами не се трудим, за да можем да разберем техните трудове, да ги обикнем и да се подвизаваме от любочестен стремеж да им подражаваме. Добрият Бог, разбира се, ще вземе предвид времето и обстоятелствата, при които живеем и ще изисква…
-
Чаша мляко
Един беден младеж продавал дрехи от врата на врата, за да плати за своето образование. Един ден той видял, че има само 10 цента в джоба си. Бил гладен и решил да помоли за малко храна в следващата къща, до която стигне. Гладът му обаче изчезнал, щом зърнал красивата млада жена, която му отворила вратата. И вместо за храна, той помолил за чаша вода. Жената видяла, че младежът било много гладен и вместо вода му донесла огромна чаша с мляко. Той я изпил много бавно и после попитал: – Колко ви дължа? – Нищо не ми дължите. – отвърнала тя – Моята майка ни учеше да не приемаме нищо в…
-
„Обич до смърт“
/ Автор: Елмира Митева/ На врата ми виси като старо мълчание тази обич до смърт, изкована от липси. И съвсем изранила ръце от протягане, се разбивам на звуци, намерили смисъл да са повече „свои”, без да има награда. Без да кривват по пътя на чужди усмивки. Да се свият отвътре, като няма „нататък” и дори във смъртта си да бъдат красиви. Страшно много тежи това наше откъсване, като късче олово заседна в сърцето. И дори да не виждаш в очите ми сълзите, и дори да си мислиш, че става по-леко… Февруари е в мене като болка отляво и замръзва в окото поредна снежинка. Тротоарено-сив е денят ми. Отдавна няма път…