Една вечер той се прибираше към вкъщи, карайки по двулентовия провинциален път. Работата в това малко общество от средния запад беше почти толкова бавна, колкото и неговия раздрънкан Понтиак. Но той никога не престана да търси. Откакто фабриката на Ливайс затвори, той беше безработен, и със зимата, чукаща на вратата, притеснението вече дори завладя дома му. Пътят беше пуст. Не много хора имаха причина да са на него, освен ако не напускаха. Повечето му приятели вече заминаха. Те имаха семейства, които да изхранват, и мечти да осъществяват. Но той остана. Все пак тук беше мястото, където погреба своите родители. Той беше роден тук и познаваше страната. Можеше да мине по…