/ Автор: Ралица Георгиева/
Ще те чакам хиляда години.
Ти нали затова ме избра?
Ще намеря хиляда причини
да живея и да не умра!
Ще настъпват големи промени,
ще се сменят слънца и луни,
ще пресъхват морета,но в мене
нищо няма да се промени.
Ще си взема за четене книга,
ще отглеждам в саксия звезда,
ще живея сама-ще ми стига
малко въздух и малко вода.
Трубадури, поети, пройдохи
ще се спират под моя балкон.
И мъже от различни епохи
ще ми правят любовен поклон.
Но ще бъда сурова и хладна.
Ти нали затова ме избра?
Ще остана докрай безпощадна,
само с тебе ще бъда добра.
Всяка лоша мълва ще отмине,
ще ни срещне добрата съдба.
Ще те чакам хиляда години
…ако ти пожелаеш това…