/ Автор: Камелия Кондова/ На Самуил Мъничък, дето утре за всичко ще питаш – аз ли да ти разказвам света? Аз ли – дето така си оплитам дните. Правя крачка, на втората вече греша. Още ме лъжат. Лъжат ме право в лицето. И още вярвам. Глупаво е, нали? Забравям си шапката. Губя си ключовете. Влюбвам се – обичам да ме боли. Вечно нямам обувки. Така е, защото ги изтърквам, докато тичам насън. Събирам подкови. Пускам понякога тото. Редовно стъпвам във всеки случаен трън. Мъничък, малко е въздуха. Диша се тежко. Но аз ли да ти разказвам света?… Аз зная само, че ти, ти не си грешка! За другото… питай своя…

„Да възкръсне Бог и да се разпилеят враговете Му „ Знамето е ушито от монахините на Иверския девически манастир (гр. Самара) от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: „Города Самара, болгарскому народу в 1876 году“ и „Да воскреснет Бог и расточится врази его.“ На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в…